Народният представител от Врачанско Красимир Богданов представи книгата
си „Забравени герои“ пред обществеността на гр. Роман. Събитието се състоя на
16 май в залата на Читалище “Христо Ботев – 1907“ и предизвика сериозен
интерес. Сред гостите бяха кметът и представители на ръководството на общината,
кметове на кметства, настоящи и бивши учители и директори на училища, историци,
краеведи и общественици.
Биографични данни за Богданов представи г-жа Надежда Михайлова –
библиотекар в читалището: „Авторът е роден през 1974 г. във Враца. Завършил е
история във Великотърновския университет, със специализация „История на
България“. От 2001 до 2011 години е преподавател по история в СОУ „Хр. Ботев“
гр. Враца. Автор е на десетки изследвания, посветени на миналото на България и
на Врачанския край, публикувани в местната и централната преса и периодични
издания. Статията му „Приносът на осетинците към освобождението на България“ е
включена в годишника Известия на Южно-осетинския национален институт по
история. Праз годините се включва активно в редица обществени инициативи в
областта на културата, опазването и популяризирането на културно-историческото
наследство. Богданов е патрон на първата в страната Програма за патриотично
възпитание на подрастващите, която се осъществява за пета поредна години във
Врчанска област. Член е на управителния съвет на Клуба на дейците на културата
– Враца. Книгата „Забравени герои“ беше отпечатана в края на 2015 г. със
съдействието на издателя Иво Йорданов. Тя представлява сборник със статии,
публикувни в местните медии през последните години. Плод е на множество
изследвания, цитати от различни източници и документи, авторски търсения“.
Богданов представи причините, които са го мотивирали да напише тази
книга: „Да отговорим на нуждата от популяризиране на големите, за съжаление
позабравени личности, допринесли за историческото, културното и политическото
развитие на Врачанския край. Книгата е насочена към подрастващите, които сега
се сблъскват с имената на Димитраки Хаджитошев, Никола Войводов, Давид Тодоров,
Стефанаки Савов, професорите Андрей Николов и Димитър Йоцов, имена, отдавна
утвърдили се в националната памет на българина.
Целта също е, да се даде повече информация за личности, които са
напълно непознати на широката общественост – участникът във Велчовата завера
Иванаки Кюркчи, опълченецът Кръстю Беляков, революционерите Александър Илиев и
Костурската Райна княгиня Маслина Грънчарова, поручиците Ангел Янчев и Кръстьо
Чернев.
Статиите са насочени и към тези, които принизяват ролята на Врачанско в
освободителните борби, следосвобожденското развитие на България и нейните
културни достижения. Тя търси историческата истина и реабилитацията на нашия регион.
Трябва ясно да се каже, че това, което бяха Централна България и Тракия в
последните години на робството, беше Северозапада от края на седемнадесетото до
средата деветнадесетото столетие. Тук работиха големи книжовни и просветни
дейци – поп Тодор Врачански, монахът Рафаил, Йован Раич, Гавраил Бистричанин.
Тук, въпреки несгодите, апостолства Св. Софроний епископ Врачански. Той
вдъхнови много свой последователи, които издигнаха Враца, като своеобразен
център на българщината в първата четвърт на XIX век. От тук започнаха мисиите
на първия български дипломат Иван Замбин и на Атанас Некович. Замогналият се
балкански градец, роди многолюдната фамилия на хаджи Тошо Ценов, сред която се
откроява исполинската фигура на Димитраки Хаджитошев - човекът дръзнал пръв от
всички българи да се изправи срещу мощта и коварството на Цариградската
фанариотска патриаршия, открил първото в цяло Българско школо през 1822г., ръководено от панчевския учител
Константин Огнянович. Малко известно е, че Димитраки организира мащабна подготовка
за въстание в България и само преждевременното му залавяне и екзекуция от
турските власти, лишава българите от своя некоронован княз.
Революционните идеи, посети от Левски през лятото на 1872г. из цяло
Врачанско, дават своите плодове. Именно Враца е определена за един от
центровете на Априлското въстание. Факт е, че дейността на Гюргевският комитет
на апостолите и Ботевата чета в значителна степен са подпомогнати финансово
именно от Врачанския революционен комитет. И ако Враца не въстана, това се дължи
на редица организационни и тактически грешки на главните ръководители на
окръга.
Почитта към Ботев и неговата славна чета, тук се е превърнала в
своеобразен култ. Неслучайно, врачани инициират построяването на първият в
България склуптурно-архитектурен паметник за български герой и то именно на
войводата.
Небезразлични остават врачани и към освободителното движение на
македонските и тракийските българи. Сам апостолът на Македония Гоце Делчев води
кореспонденция с врачанските революционери.
Стефанаки Савов участва активно в работата на Върховния
македоно-одрински комитет. Александър Илиев, Гено Димитров, Кръстю Българията и
Маслина Грънчарова, отдават живота за свободата на поробените ни братя.
Стотици са врачаните, участвали във войните за национално обединение и
окичили със слава щиковете на 35 –ти пехотен и 2 – ри артилерийски
полкове. Подвигът на малкопознатите
поручици Ангел Янчев и Кръстю Чернев е съизмерим с най – бляскавите български
военни постижения. Невинните жертви на англо-американската бомбардировка от 24
януари 1944г. все още търсят своя покой. В знак на почит, днес и в най-малкото
селце в региона, се белее паметник на гордите врачанци, загинали в името на
родината.
Паметта на нашите предци ни задължава, да помним делото им, да пазим
имената им чисти, и така да ги предадем на бъдещите поколения. За да я има
България“, завърши Богданов.
Прочетена беше статията за родения в с. Струпец, община Роман Гено
Димитров – подофицер в българската армия, войвода на ВМОРО, загинал геройски
заедно с цялата си чета при с. Карбинци, Щипско през 1903г.
Почитателите на историческото четиво поставиха много въпроси, свързани
с миналото на Врачанско, с учебниците по история и безразсъдните формулировки
на термина „турско робство“, с реализацията на „Патриотичната програма“ в
областта. Всеки желаещ, получи екземпляр от книгата „Забравени герои“ с
посвещение от автора.