Творческа вечер „Яна Язова – енигма, фатализъм, реалност“, посветена на
105 години от рождението на голямата българска писателка се проведе в
Регионална библиотека „Христо Ботев“ гр. Враца. Литературният критик Юлий
Йорданов - член на Съюза на българските писатели и председател на Дружество
„Будители” в Област Монтана, представи неизвестни факти и моменти от жизнения ѝ
и творчески път. Събитието се организира със съдействието на народния представител
Красимир Богданов и е част от „Програмата за патриотично възпитание“ в Област
Враца.
Разговорът за Яна Язова започна с прочит на някои от нейните
емблематични стихотворения – „Циганка”, „Ние – тука”, „Неверница”, представени
от Полина Якимова. Писателят-журналист Юлий Йорданов, увлекателно представи
пред присъстващите загадъчни разкрития, които сам е направил за живота на Люба
Тодорова Ганчева, по псевдоним Яна Язова.
Тя е родена в гр. Лом през 1912г., като до този момент се знаеше, че
рождената и дата е 23 май. Йорданов сам открива акта за раждане на Люба
Тодорова Ганчева, където е записано: „На хиляда деветстотин и дванадесета
година … господин д-р Тодор Ганчев на тридесет и пет години учител, живущ в
същата община, който ни обяви ражданието на едно дете от женски пол, като ни
заяви, че то се родило в неговото жилище на двадесет и шести май месец, в шест
часа после пладне, от него и от съпругата му Рада д-р Т. Ганчева на тридесет и
четири години, учителка и че му е дадено име
Люба…”.
Йорданов сподели, че в дома му е гостувал Тодор Боров от когото научава
интересни моменти от приятелството му с Яна Язова и проф. Александър Балабанов.
След това, той проследи увлекателно израстването на Язова като личност и велик
творец, дружбата и с проф. Балабанов, стигайки до загадъчната ѝ смърт. След 9
септември 1944г. Яна Язова отказва да приеме естетическите норми на т.н.
социалистически реализъм, поради което е поставена в изолация и книгите и не са
издавани приживе. Според една от версиите, тя „е била насилствено умъртвена, с
колана на собствения ѝ халат” от агенти на ДС, като последното отбелязване в
личния и дневник носи датата 9 юли 1974г. Има сериозни подозрения, че част от нейните
ръкописи са били откраднати. Едва в навечерието на демократичните промени, на бял свят излизат
частите на трилогия „Балкани“ - романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Отпечатани
по намерените ръкописи, те разкриват безспорния талант на писателката и са едни
от най-добрите исторически четива, дало на български автор.
Юлий Йорданов направи дарение на Врачанската регионална библиотека –
част от своите книги, които връчи на директора
Силвия Павлова.
Юлий Йорданов е автор на
множество публикации, литературно-критически статии и краеведски изследвания,
както и на 12 книги, сред които книгата „Съдба, прободена от перото”, посветена
на Яна Язова и Тодор Боров. Член е на Съюза на българските писатели,
председател на Дружество „Будители” в Област Монтана и художествен ръководител на литературен клуб
„Кръстьо Пишурка” при читалище „Постоянство” – гр. Лом. Г-н Йорданов е носител
на редица национални и международни отличия, сред които две международни
награди за публицистика през 1978 и 1985 г., почетна грамота и плакет на
общобългарски комитет „Васил Левски”, званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите
в България, почетна значка на Монтана и
на Русенския университет „Ангел Кънчев”, награда „Журналист на годината” на
Синдиката на българските учители, почетния знак „Кръстьо Пишурка” на Община Лом
и други.